Как да отпушим нашите градове

Писателят е професор в MIT и Politecnico di Milano и шеф на биеналето Architettura във Венеция през 2025 година

През последните години множеството от нас привикнаха съвсем всичко да се доставя до домовете ни. Натиснете бутон на приложение и вашият апартамент може да се извърши с всяка допустима приятност — от ароматно ядене до най-новата настолна игра.

И въпреки всичко това държание задръства нашите градове с транспортни средства за доставка и тапи. Ново изследване на нашата група в Масачузетския софтуерен институт, основано на милиони доставки на хранителни артикули в Обединените арабски емирства, допуска, че това може да се противодейства с една старомодна добродетел: самообладание. Забавянето на времето за доставка от единствено пет минути е мощен инструмент за облекчение на градския трафик.

Помните ли дните преди Covid? Много от нас биха създали няколко пазарувания всяка седмица, като постоянно ги комбинират с други поръчки. Днес те значително са сменени от голям брой доставки до дома. Особено в празничния сезон и сезона на разпродажбите звънците на вратите и известията за приложения бръмчат без спиране – както и микробусите и пасажерите по оживените улици.

Доставките до последната миля по принцип могат да бъдат доста ефикасни. Един ван може да сплоти доста спирки на час в гъсто обитаеми квартали. Но тази успеваемост се сблъсква с желанието ни за неотложно задоволство. От първите дни на Amazon Prime и извършването на покупки с едно тракване, платформите за доставка бяха вкарани в конкуренция във въоръжаването за скорост, намалявайки времето за доставка за минути.

Тъй като това боричкане усилва неведнъж натоварването по пътищата, улиците ни стават все по-задръстени. Според скорошен отчет на Световния стопански конгрес се планува световният трафик на доставки да нарасне с цели 61 % до 2030 година, значително движен от електронната търговия. Когато едно приложение насочва клиентите към най-бързия слот, групирането на поръчки става по-трудно. Всяко кликване има наклонност да генерира свое лично пътешестване. Платформите се конкурират за секунди; улиците заплащат в тапи. 

За да разберем по-добре този резултат, ние анализирахме данни за доставка в действителния свят – повече от 8 милиона поръчки на хранителни артикули в ОАЕ – в съдействие с Dubai Future Foundation. Начертахме какъв брой пътувания могат да бъдат комбинирани като функционалност от малко по-дълги времена за доставка.

Резултатите са поразителни. Когато клиентите одобряват единствено петминутно забавяне, общите километри, изминати от транспортните средства за доставка, понижават с към 30 %. Това отразява по-широки градски модели, като разсрочени часове за започване на работа или учебно заведение, където дребни промени в държанието могат да изгладят пиковото търсене без нова инфраструктура. 

И до момента в който спомагателното очакване оказва помощ, не е нужно да го вършиме дълго. От позиция на математиката връзката не е линейна – първите няколко минути самообладание носят най-вече облаги, защото вкарват задоволително хлабина в системата, с цел да подхожда на съвместими направления и поръчки.

Такива констатации отварят вратата към нови градски политики, които балансират незабавното самостоятелно задоволство с груповата оптимизация на градския живот – това, което икономистите назовават ​​„ цената на анархията “. Паричните тласъци оферират явна насочна точка, от екологични отстъпки до такси за пикови тапи, като дългогодишната електронна система за пътни такси в Сингапур. 

Много търговци на дребно към този момент оферират по-евтини слотове за доставка „ без бързане “, макар че те постоянно се показват като второкласни услуги. Платформите биха могли вместо това да акцентират „ зелени “ слотове в моменти и места, където групирането е най-лесно, и да работят с общините, с цел да документират последващото понижаване на трафика. Градските управи от своя страна биха могли да възнаградят операторите, които насочват търсенето към тези слотове, да вземем за пример посредством преференциален достъп или място за товарене.

С групирането всяко транспортно средство обслужва повече адреси на пътешестване. Това нормално значи по-ниски разноски за гориво, по-малко време, прекарано в трафик и евентуално по-малки автопаркове. На търпеливите клиенти могат да бъдат препоръчани по-ниски такси или награди за преданост.

От позиция на градския капитал обаче не всичко е толкоз просто. Свръхбързите услуги за доставка са склонни да се групират в по-богатите квартали, до момента в който микробусите, които ги обслужват, кръстосват по-широкия метрополис. Ползите от скоростта и тежестта от тапите не са отмерено разпределени. Рискът е основаването на двустепенна система, при която заможните региони получават скоростта, а предградията поемат трафика. 

И въпреки всичко изпробването на този нов метод дава обещание огромно влияние при непретенциозно искане. От години технологията дава обещание да срине дистанцията и времето. Следващата фаза на нововъведенията може да включва прибавяне на няколко промени към това уравнение, където те могат да създадат най-хубавото за града като цяло.

Търпението може към този момент да не е съвременно като морална добродетел. Но за градовете това може да стане доста практично.